Енциклопения на българския език

обруля

[o'brulʲɐ]

обруля значение:

1. (пряко) Събарям плодове или листа от дърво чрез удряне, клатене или брулене с пръчка, докато паднат всички или повечето от тях.
2. (преносно) Ограбвам някого, вземам всичко ценно от него (разговорно).
Ударение
обру̀ля
Част на речта
глагол
Сричкоделение
об-ру-ля
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
обрулвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обруля

(пряко)
  • Баба обрули ореха с дългата пръчка.
  • Вятърът обрули всички листа от дърветата в градината.
(преносно)
  • Крадците влязоха и обрулиха апартамента за минути.

Синоними на обруля

Как се пише обруля

Грешни изписвания: оброля, убруля
Пише се с 'у' в корена, производно от бруля.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:бруля
Образувана от глагола 'бруля' (бия, чукам с пръчка дърво, за да паднат плодовете) с префикс 'о-', който придава смисъл на цялостно обхващане или завършване на действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обруля ореха
  • обруля крушата
  • вятърът обрули

Популярни търсения и запитвания за обруля