Енциклопения на българския език

обеля

[oˈbɛlʲɐ]

обеля значение:

1. (пряко) Премахна кората, кожата или външната обвивка на плод, зеленчук или друго тяло.
2. (разговорно) Ограбя някого до шушка (преносно).
Ударение
обѐля
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-бе-ля
Род
няма
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
обеля се
Видова двойка
беля
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обеля

(пряко)
  • Ще обеля ябълката, преди да я дам на детето.
  • Слънцето беше толкова силно, че носът ми започна да се бели (да си обеля носа).
(разговорно)
  • Хазартът го обели до стотинка.

Синоними на обеля

Как се пише обеля

Грешни изписвания: убеля
Пише се с 'о' (представка). Променливо 'я': обеля (1 л. ед.ч.), но обели (3 л. ед.ч.).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:беля
Представка 'о-' + глагол 'беля'. Коренът е свързан с 'бял' (правя бял чрез махане на кората) или със самостоятелен корен за отделяне на обвивка.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обеля картофи
  • обеля яйце
  • обеля си кожата
Фразеологизми:
  • не обелвам зъб
  • не обелвам дума

Популярни търсения и запитвания за обеля