Енциклопения на българския език

напердаша

[nɐpɛrˈdaʃɐ]

напердаша значение:

1. (разговорно) Набия някого силно, нанеса множество удари.
Ударение
наперда̀ша
Част на речта
глагол
Сричкоделение
на-пер-да-ша
Използване
🗣️ Разговорна / жаргонна дума
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
III спрежение
Възвратна форма
напердаша се (взаимно)
Видова двойка
напердашвам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на напердаша

(разговорно)
  • Ако не слушаш, ще те напердаша!
  • Напердашиха противниковия отбор с пет гола разлика (преносно).

Синоними на напердаша

Антоними на напердаша

Как се пише напердаша

Изписва се с е в корена. Окончанието в 1 л. ед.ч. е .

Етимология

Произход:Неизвестен
Оригинална дума:пердаша
Произлиза от 'пердаша' (бия, тупам). Самата дума 'пердаша' има несигурен произход, възможно е да е звукоподражателна или свързана с диалектни форми за удряне. Среща се и в други балкански езици.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • здраво напердаша