Енциклопения на българския език

означение

[oznɐˈt͡ʃɛniɛ]

означение значение:

1. (общо) Действието по глагола означавам; посочване, отбелязване.
2. (наука/техника) Знак, буква, цифра или символ, който служи за представяне на величина, обект или понятие.
Ударение
означѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
оз-на-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
означения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на означение

(общо)
  • Означението на границите беше извършено прецизно.
(наука/техника)
  • Във формулата означението 'V' стои за обем.
  • Графичните означения на картата са пояснени в легендата.

Как се пише означение

Думата започва с представка о-, не у-. Завършва на -ие.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:означа
Дериват на глагола 'означа' (означавам), който произлиза от корена 'знак'. Формирано чрез наставката -ение.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • условно означение
  • буквено означение
  • цифрово означение
означение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник