Енциклопения на българския език

маркиране

[mɐrˈkirɐnɛ]

маркиране значение:

1. (общо) Поставяне на знак, етикет или белег върху обект с цел разпознаване, класификация или проследяване.
2. (спорт) Плътно следване и пазене на противников играч, за да се попречи на действията му.
3. (биология) Оставяне на специфични следи (миризма, секрет) от животни за обозначаване на територия.
Ударение
марки́ране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
мар-ки-ра-не
Род
среден
Мн. число
маркирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на маркиране

(общо)
  • Започна се масово маркиране на домашните любимци с микрочипове.
  • Маркирането на стоките в склада отне целия следобед.
(спорт)
  • Защитникът се справи отлично с маркирането на централния нападател.
(биология)
  • Маркирането на територията е типично поведение за мъжките хищници.

Как се пише маркиране

Грешни изписвания: маркиръне, мъркиране, маркйране
Думата се пише с и в корена (маркирам) и завършва на -не.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:marquer
Заемка чрез немски (markieren) или директно от френски (marquer). Коренът е с германски произход, означаващ 'знак, граница'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • персонално маркиране
  • маркиране на пътища
  • лазерно маркиране
Фразеологизми:
  • маркирам дейност