огледало
[oglɛˈdalo]
огледало значение:
1. (бита) Предмет с гладка, полирана повърхност (обикновено стъкло с метално покритие отзад), която отразява светлината и образите пред нея.
2. (преносно) Нещо, което вярно отразява действителността, състоянието или същността на друго нещо.
3. (техника) Гладка повърхност на воден басейн.
- Ударение
- огледа̀ло
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ог-ле-да-ло
- Род
- среден
- Мн. число
- огледала
Примери за използване на огледало
(бита)
- Тя се погледна в голямото стенно огледало.
- Счупеното огледало носи лош късмет според поверието.
(преносно)
- Очите са огледало на душата.
- Фолклорът е огледало на народния бит.
(техника)
- Водното огледало на язовира блестеше на слънцето.
Синоними на огледало
Как се пише огледало
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оглѧдало
От глагола 'огледати' (оглеждам) + наставка за оръдие/средство '-ло'. Сродна с думите 'глед', 'гледам'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- водно огледало
- криво огледало
- джобно огледало
- странично огледало (на автомобил)
Фразеологизми:
- криво огледало