Енциклопения на българския език

картина

[kɐrˈtinɐ]

картина значение:

1. (изкуство) Произведение на живописта, нарисувано с бои върху платно, дърво, хартия и др.
2. (пряко) Гледка, изглед от природата или от живота, която се разкрива пред погледа.
3. (преносно) Съвкупност от обстоятелства, факти или събития; цялостно състояние на нещата.
4. (остаряло) Филм, кинолента (често като 'жива картина').
Ударение
картѝна
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
кар-ти-на
Род
женски
Мн. число
картини
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на картина

(изкуство)
  • В галерията бяха изложени картини на известни майстори.
  • Той рисува красива картина на морския бряг.
(пряко)
  • От върха се откриваше величествена картина.
  • Тъжна картина представляваше опожареното село.
(преносно)
  • Политическата картина в страната е нестабилна.
  • Лекарят описа клиничната картина на заболяването.
(остаряло)
  • Ходихме да гледаме нова картина в киното.

Как се пише картина

Грешни изписвания: картиня, къртина, картйна
Думата се пише с и, следвайки нормалните правила за транслитерация и изговор в българския език.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:картина
Заета от руски през Възраждането. Руската дума произлиза от италианската 'cartina' (тънка, красива хартия), умалително на 'carta' (хартия). Първоначалното значение се е развило към 'рисунка върху хартия'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • маслена картина
  • клинична картина
  • картина на ужаса
Фразеологизми:
  • ясна ми е картината