отражател
[otraˈʒatɛl]
отражател значение:
1. (техника) Приспособление, повърхност или устройство, което служи за отразяване на светлинни, звукови или електромагнитни вълни в определена посока.
- Ударение
- отража'тел
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- от-ра-жа-тел
- Род
- мъжки
- Мн. число
- отражатели
Примери за използване на отражател
(техника)
- Телескопът използва параболичен отражател за фокусиране на светлината.
- Монтираха радарни отражатели на шамандурите за по-добра видимост от корабите.
Синоними на отражател
Антоними на отражател
Как се пише отражател
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:отразя
Образувана от глаголната основа на 'отразя' (с редуване з/ж) + наставка '-тел'. Сродна с руската 'отражатель'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- светлинен отражател
- ъглов отражател
- параболичен отражател