Енциклопения на българския език

инструктор

[inˈstruktor]

инструктор значение:

1. (обучение) Специалист, който преподава практически умения в определена област (спорт, шофиране, военна подготовка и др.) или ръководи група обучаващи се.
2. (администрация) Длъжностно лице, което дава указания и контролира дейността на други лица или структури в дадена организация.
Ударение
инстру̀ктор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ин-струк-тор
Род
мъжки
Мн. число
инструктори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на инструктор

(обучение)
  • Автомобилният инструктор обясни правилата за паркиране.
  • Тя работи като фитнес инструктор от пет години.
(администрация)
  • Инструкторът от централата провери документацията на клона.

Антоними на инструктор

Как се пише инструктор

Думата се изписва с у (инструктор), следвайки латинския си корен.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:instructor
От латинското 'instructor' (този, който подготвя или учи), производно на глагола 'instruere' (строя, обучавам, подготвям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • автоинструктор
  • фитнес инструктор
  • ски инструктор
  • главен инструктор
инструктор : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник