оброчище
[obˈrɔt͡ʃiʃtɛ]
оброчище значение:
1. (етнография) Свещено място (обикновено на открито, под вековно дърво, край извор или скала), посветено на християнски светец, където се извършват религиозни обреди, курбани и се дават обети.
- Ударение
- обро̀чище
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- об-ро-чи-ще
- Род
- среден
- Мн. число
- оброчища
Примери за използване на оброчище
(етнография)
- На Петровден цялото село се събираше на оброчището под стария дъб.
- В местността има запазено древно оброчище с каменен кръст.
Как се пише оброчище
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:оброкъ
Произлиза от 'оброк' (обещание, завет пред Бога) + наставката за място '-ище'. Свързано е с древната практика на даване на обет.
Употреба
Чести словосъчетания:
- старо оброчище
- селско оброчище