Енциклопения на българския език

заобикаляне

[zɐobiˈkalʲɐnɛ]

заобикаляне значение:

1. (пряко) Действието по преминаване покрай нещо, без да се минава през него; движение в кръг около обект.
2. (преносно) Избягване на сблъсък, проблем, закон или правило чрез хитрост или косвени действия.
Ударение
заобика̀ляне
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
за-о-би-ка-ля-не
Род
среден
Мн. число
заобикаляния (рядко)
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на заобикаляне

(пряко)
  • Заобикалянето на огромната локва ни отне време.
  • Движението изисква заобикаляне на препятствието отдясно.
(преносно)
  • Това е класическо заобикаляне на закона.
  • Опита се да постигне целта чрез заобикаляне на прекия началник.

Антоними на заобикаляне

Как се пише заобикаляне

Пише се слято с представка за- и корен с начално о. Да не се бърка с предлога за + обикаляне (напр. 'време за обикаляне').

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:за- + обикалям
Отглаголно съществително от несвършения глагол 'заобикалям'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • заобикаляне на закона
  • заобикаляне на правилата
заобикаляне : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник