Енциклопения на българския език

обект

[oˈbɛkt]

обект значение:

1. (философия) Всичко, което съществува извън и независимо от съзнанието на субекта (познаващия човек); предмет на познание или дейност.
2. (строителство) Сграда, съоръжение или участък, върху който се извършва строителна или стопанска дейност.
3. (граматика) Част на изречението, върху която пада глаголното действие (допълнение).
Ударение
обе́кт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-бект
Род
мъжки
Мн. число
обекти
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обект

(философия)
  • Връзката между субект и обект е основен въпрос във философията.
(строителство)
  • Работниците пристигнаха на обекта рано сутринта.
  • Този търговски обект ще отвори врати след месец.
(граматика)
  • В изречението 'Той чете книга', 'книга' е прекият обект.

Антоними на обект

Как се пише обект

Грешни изписвания: убект
Думата започва с о.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:objectus
От латинското 'objectus' – 'предмет', 'явление', буквално 'хвърлено отпред'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • строителен обект
  • търговски обект
  • обект на изследване
  • обект на желание

Популярни търсения и запитвания за обект

обект : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник