Енциклопения на българския език

предмет

[prɛdˈmɛt]

предмет значение:

1. (общо) Всяко материално тяло, вещ, която може да се възприеме чрез сетивата.
2. (образование) Учебна дисциплина в училище или университет.
3. (абстрактно) Тема или съдържание на разговор, изследване, мисъл или спор.
4. (граматика) Второстепенна част на изречението, която пояснява сказуемото и означава обект, засегнат от действието (допълнение).
Ударение
предмѐт
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пред-мет
Род
мъжки
Мн. число
предмети
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на предмет

(общо)
  • На масата имаше различни предмети от бита.
  • Музеят съхранява ценни исторически предмети.
(образование)
  • Любимият ми учебен предмет е историята.
  • Тя има отлични оценки по всички предмети.
(абстрактно)
  • Това не е предмет на нашия разговор.
  • Предмет на дейност на фирмата е търговията.
(граматика)
  • В изречението 'Той чете книга', 'книга' е пряк предмет (допълнение).

Антоними на предмет

Как се пише предмет

Грешни изписвания: претмет, придмет
Думата се пише с е в първата сричка (представка пред-) и завършва на звучна съгласна д, която пред беззвучни съгласни или в края на думата може да се обеззвучава при изговор, но се запазва при писане.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:предмет
Заемка от руски език, която е калка (буквален превод) от латинското 'objectum' (нещо хвърлено отпред). Съставена от морфемите 'пред' (отпред) и корена 'мет' (мятам, хвърлям).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • учебен предмет
  • предмет на дейност
  • твърд предмет
  • пряк предмет
предмет : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник