Енциклопения на българския език

опозоря

[opozoˈrʲɤ]

опозоря значение:

1. (пряко) Нанеса тежка обида на честта и достойнството на някого; направя някого за срам пред хората.
Ударение
опозоря̀
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-по-зо-ря
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
опозоря се
Видова двойка
опозорявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на опозоря

(пряко)
  • С постъпката си той опозори цялата фамилия.
  • Не позволявай на клеветата да те опозори.

Синоними на опозоря

Антоними на опозоря

Как се пише опозоря

Грешни изписвания: упозоря, опузоря, опозуря
Пише се с двойно о в началото и корена – о-по-зор-я.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:позоръ
От 'позор' (срам, но първоначално 'зрелище', 'гледка', от корена 'зря' - виждам) и глаголна наставка. Значението се е развило от 'излагам на показ' към 'излагам на срам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • опозоря името
  • опозоря паметта
  • публично опозоря