обезкуражаване
[o.bɛz.ku.raˈʒa.va.nɛ]
обезкуражаване значение:
1. (общо) Действието по глагола обезкуражавам; отнемане на смелостта, увереността или надеждата на някого.
2. (психология) Състояние на липса на вяра в собствените сили или в успеха на начинание.
- Ударение
- обезкуража̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- о-без-ку-ра-жа-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- обезкуражавания
Примери за използване на обезкуражаване
(общо)
- Постоянните критики доведоха до пълно обезкуражаване на младия автор.
(психология)
- След загубата в отбора цареше чувство на обезкуражаване.
Синоними на обезкуражаване
Антоними на обезкуражаване
Как се пише обезкуражаване
Грешни изписвания: обескуражаване, убезкуражаване, обезкоражаване, обезкуръжаване, обезкуражъване, обезкуражавъне
Представката е обез- (о- + без-). Пред звучни съгласни и гласни з се запазва и не се променя в с.
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:обезкуражавам
Отглаголно съществително от глагола 'обезкуражавам'. Коренът 'кураж' е заемка от френски (courage).
Популярни търсения и запитвания за обезкуражаване
какво е обезкуражаване, обезкуражаване или обескуражаване, обезкуражаване или убезкуражаване, обезкуражаване или обезкоражаване, обезкуражаване или обезкуръжаване, обезкуражаване или обезкуражъване, обезкуражаване или обезкуражавъне, обескуражаване или убезкуражаване, обескуражаване или обезкоражаване, обескуражаване или обезкуръжаване, обескуражаване или обезкуражъване, обескуражаване или обезкуражавъне, убезкуражаване или обезкоражаване, убезкуражаване или обезкуръжаване, убезкуражаване или обезкуражъване, убезкуражаване или обезкуражавъне, обезкоражаване или обезкуръжаване, обезкоражаване или обезкуражъване, обезкоражаване или обезкуражавъне, обезкуръжаване или обезкуражъване, обезкуръжаване или обезкуражавъне, обезкуражъване или обезкуражавъне