Енциклопения на българския език

демотивиране

[dɛmotiˈviranɛ]

демотивиране значение:

1. (психология / управление) Процесът на загуба на желание, стимул или вътрешна подбуда за извършване на дейност; отчайване, обезсърчаване.
Ударение
демотивѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
де-мо-ти-ви-ра-не
Род
среден
Мн. число
демотивирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на демотивиране

(психология / управление)
  • Лошите условия на труд доведоха до масово демотивиране на персонала.
  • Липсата на резултати е основна причина за демотивирането на спортиста.

Синоними на демотивиране

Антоними на демотивиране

Как се пише демотивиране

Пише се с е в представката де-.

Етимология

Произход:Френски / Латински
Оригинална дума:de- + motif
Образувано от представка за отрицание/отнемане *де-* и *мотив/мотивирам* (от лат. *movere* - движа).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно демотивиране
  • причини за демотивиране