Енциклопения на българския език

обвинителен

[obviˈnitɛlɛn]

обвинителен значение:

1. (право) Който съдържа обвинение, поддържа обвинението или служи за обвинение в съдебен процес.
2. (общо) Който изразява упрек, осъждане или критика към някого.
Ударение
обвинѝтелен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
об-ви-ни-те-лен
Род
мъжки
Мн. число
обвинителни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обвинителен

(право)
  • Прокурорът прочете обвинителния акт пред съда.
  • Адвокатът оспори обвинителната теза.
(общо)
  • Тя хвърли обвинителен поглед към съпруга си.
  • Той говори с обвинителен тон.

Как се пише обвинителен

Думата се изписва с двойно н само в женски и среден род и в множествено число (обвинителна, обвинително, обвинителни), но в м.р. ед.ч. завършва на -ен.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:вина
Произлиза от глагола 'обвинявам' (старобълг. 'обвиняти'), който е дериват на съществителното 'вина'. Наставката '-телен' указва предназначение или качество, свързано с действието.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обвинителен акт
  • обвинителна реч
  • обвинителен уклон
  • обвинителен пръст
обвинителен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник