Енциклопения на българския език

нравоучение

[nrɐvoutˈʃɛniɛ]

нравоучение значение:

1. (пряко) Слово, беседа или литературно произведение с поучителен, морализаторски характер.
2. (неодобрително) Досадно натякване на морални правила; четене на конско.
Ударение
нравоучѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
нра-во-у-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
нравоучения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нравоучение

(пряко)
  • Басните завършват с кратко нравоучение.
  • Той не обичаше дългите нравоучения на баща си.
(неодобрително)
  • Спести ми нравоученията и ми кажи какво да правя.
  • Всички бяха уморени от нейните безкрайни нравоучения.

Как се пише нравоучение

Думата е сложна, образувана от основите нрав и учение, свързани със съединителна гласна о.

Етимология

Произход:Руски / Църковнославянски
Оригинална дума:нравоучение
Заемка от руски или църковнославянски, съставена от 'нрав' (характер, морален облик) и 'учение' (обучение). Буквално означава 'учене на нравственост'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • чета нравоучение
  • досадно нравоучение
Фразеологизми:
  • чета нравоучения
нравоучение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник