Енциклопения на българския език

наставление

[nəstɐvˈlɛnie]

наставление значение:

1. (общо) Ръководен съвет, поучение или предписание как да се постъпва в определена ситуация.
2. (военно дело / администрация) Официален документ, съдържащ задължителни правила или заповеди за действие.
Ударение
наставлѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-став-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
наставления
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наставление

(общо)
  • Той слушаше внимателно родителските наставления.
  • Книгата съдържа ценни наставления за млади писатели.
(военно дело / администрация)
  • Командирът издаде ново наставление за охрана на обекта.

Как се пише наставление

Думата завършва на -ие (за съществителни от среден род). При членуване не се удвоява и: наставлението.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наставлѥниѥ
Произлиза от глагола 'наставлявам' (уча, ръководя), който е с корени в общославянската лексика (на + ставям/поставям в правия път).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • давам наставления
  • следвам наставленията
  • ценни наставления
наставление : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник