Енциклопения на българския език

проповед

[ˈprɔpovɛt]
Ударение
про̀повед
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-по-вед
Род
женски
Мн. число
проповеди
Докладвай грешка в описанието

Как се пише проповед

Грешни изписвания: проповет, пруповед, пропувед
Думата завършва на звучна съгласна д, която при изговор се обеззвучава в 'т'. Проверка се прави чрез формата за множествено число: 'проповеди'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:проповѣдь
Старобългарска дума, калка на гръцкото 'prokēryxis'. Образувана от представка 'про-' и корен, свързан с 'повядам' (казвам, разказвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неделна проповед
  • държа проповед
  • изпадна в проповед