нечестив

[nɛt͡ʃɛˈstif]

нечестив значение:

1. (религия/книжовен) Който не зачита религиозните и нравствените закони; грешен, порочен, безбожен.

Ударение: нечестѝв
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: не-чес-тив
Род: мъжки
Мн. число: нечестиви

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на нечестив

(религия/книжовен)

Наказанието ще застигне всеки нечестив човек.
В храма не бива да влизат хора с нечестиви помисли.

Синоними на нечестив

греховен, безбожен, порочен, скверен

Антоними на нечестив

праведен, благочестив, набожен

Как се пише нечестив

Грешни изписвания: не честив, нечистив, нечестйв

Пише се с е в корена (от чест), а не с и (от чист). Пише се слято.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:нечьстивъ

Произлиза от старобългарското 'нечьстивъ', което е калка на гръцкото 'asebēs'. Коренът е свързан с 'чест' (почит, уважение), в религиозен смисъл - почитане на Бога.

Употреба

Чести словосъчетания:

нечестиви помисли
нечестив живот