Енциклопения на българския език

скверен

[ˈskvɛrɛn]

скверен значение:

1. (книжовно) Който е омърсен, нечист в духовен или морален смисъл; порочен, греховен.
2. (пряко) Който предизвиква погнуса; отвратителен, мръсен.
Ударение
скве́рен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
скве-рен
Род
мъжки
Мн. число
скверни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на скверен

(книжовно)
  • Той изрече скверни думи по адрес на светинята.
  • Душата му бе измъчвана от скверни помисли.
(пряко)
  • От канала се носеше скверна миризма.

Как се пише скверен

Грешни изписвания: скверан
Променливо Я: В тази дума няма променливо Я, гласната е Е и се запазва във всички форми.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сквръна
Произлиза от старобългарската дума 'сквръна', означаваща нечистотия, гнусотия. Сродна с руската 'скверный'. Коренът се свързва с понятия за физическа и духовна нечистота.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • скверни думи
  • скверно деяние
  • скверни мисли

Популярни търсения и запитвания за скверен

скверен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник