Енциклопения на българския език

безбожен

[bɛzˈbɔʒɛn]

безбожен значение:

1. (религия) Който не вярва в Бог; атеистичен, нерелигиозен или противоречащ на религиозните норми.
2. (преносно/разговорно) Който е прекомерен, извънредно голям, нетърпим или жесток (често за цени или време).
Ударение
безбо̀жен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-бо-жен
Род
мъжки
Мн. число
безбожни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безбожен

(религия)
  • В миналото са го наричали безбожен човек, защото не ходел на църква.
  • Това е безбожно дело, което осквернява храма.
(преносно/разговорно)
  • В този ресторант цените са безбожни.
  • Трябваше да ставаме в безбожен час сутринта.

Как се пише безбожен

Грешни изписвания: безбожан, безбужен
Прилагателните имена от мъжки род, завършващи на -ен, губят гласната 'е' при членуване и в множествено число, но в основна форма се пише 'ен' (безбожен -> безбожния, безбожни).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:без + бог
Словообразуване от предлога 'без' и корена 'бог' с прилагателна наставка. Калка на гръцкото ἄθεος (atheos).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безбожна цена
  • безбожен час
  • безбожна скъпотия