Енциклопения на българския език

благочестив

[bɫɐɡot͡ʃɛˈstif]
Ударение
благочести'в
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
бла-го-чес-тив
Род
мъжки
Мн. число
благочестиви
Докладвай грешка в описанието

Как се пише благочестив

Прилагателното име завършва на звучния съгласен в, който при изговор в края на думата се чува като [ф]. Проверката се прави чрез формите за женски род или множествено число: благочестива, благочестиви.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благочьстивъ
Калка от гръцката дума 'eusebēs'. Съставна дума от 'благо' (добро) и 'чест' (почит, уважение), отразяваща християнската концепция за праведност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • благочестив живот
  • благочестив християнин
  • благочестиво дело