Енциклопения на българския език

неукротимост

[nɛokrotimost]

неукротимост значение:

1. (пряко) Качество на човек или животно, което не може да бъде подчинено, укротено или успокоено; дивост, буйност.
Ударение
неукротѝмост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-ук-ро-ти-мост
Род
женски
Мн. число
неукротимости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неукротимост

(пряко)
  • Неукротимостта на дивите коне впечатляваше всички зрители.
  • В очите му светеше някаква първична неукротимост.

Синоними на неукротимост

Антоними на неукротимост

Как се пише неукротимост

Пише се с у (не-у-кротимост), свързано с представката на глагола укротявам.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:кротъкъ
Произлиза от прилагателното 'неукротим', което е образувано от глагола 'укротя' (правя кротък). Коренът е със старобългарски произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • неукротимост на характера
  • природна неукротимост