Енциклопения на българския език

дивост

[ˈdivost]

дивост значение:

1. (пряко) Качество или състояние на нещо диво, необуздано, първично; липса на цивилизованост.
2. (разговорно) Нелепа постъпка, глупост или абсурд.
Ударение
дѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ди-вост
Род
женски
Мн. число
дивости
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на дивост

(пряко)
  • Природата в този край впечатляваше със своята дивост и недостъпност.
  • В очите му се четеше някаква първична дивост.
(разговорно)
  • Това, което предлагаш, е пълна дивост.
  • Не говори дивости!

Как се пише дивост

Грешни изписвания: диваст, дйвост, дивуст
Пише се с наставка -ост. Проверката за основната гласна може да се направи чрез думата див.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:дивъ
От старобългарското 'дивъ' (диво състояние, необузданост) + суфикс '-ост'. Сродна с индоевропейски корени, означаващи 'божествен' или 'блестящ', но в славянските езици значението се развива към 'свиреп', 'некултивиран'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • първична дивост
  • природна дивост