несъстоятелен
[nɛsɐstoˈjatɛlɛn]
несъстоятелен значение:
1. (логика / аргументация) Който е лишен от основание, логика или доказателствена сила; безпочвен.
2. (право / икономика) Който не е в състояние да погаси задълженията си; фалирал (за търговец или предприятие).
- Ударение
- несъстоя'телен
- Част на речта
- прилагателно име
- Сричкоделение
- не-със-то-я-те-лен
- Род
- мъжки
- Мн. число
- несъстоятелни
Примери за използване на несъстоятелен
(логика / аргументация)
- Аргументите на защитата се оказаха напълно несъстоятелни.
- Критиката към проекта беше несъстоятелна и емоционална.
(право / икономика)
- Съдът обяви дружеството за несъстоятелно.
- Кредиторите не получиха нищо от несъстоятелния длъжник.
Синоними на несъстоятелен
Антоними на несъстоятелен
Как се пише несъстоятелен
Променливото я се запазва, тъй като след него не следва сричка, съдържаща гласните е или и, и се намира под ударение.
Етимология
Произход:Руски / Старобългарски
Оригинална дума:состоятельный
Заемка или калка от руски език, където 'состоятельный' означава заможен или обоснован. Коренът е свързан с глагола 'състоя се'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- несъстоятелен иск
- несъстоятелна теза
- обявен в несъстоятелност
Популярни търсения и запитвания за несъстоятелен
какво е несъстоятелен, несъстоятелен или несъстоятелн, несъстоятелен или не състоятелен, несъстоятелен или несастоятелен, несъстоятелен или несъстуятелен, несъстоятелн или не състоятелен, несъстоятелн или несастоятелен, несъстоятелн или несъстуятелен, не състоятелен или несастоятелен, не състоятелен или несъстуятелен, несастоятелен или несъстуятелен