Енциклопения на българския език

безпочвен

[bɛsˈpɔt͡ʃvɛn]

безпочвен значение:

1. (преносно) Който е лишен от основание, няма реални доказателства или причини; неоснователен.
Ударение
безпо̀чвен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
без-поч-вен
Род
мъжки
Мн. число
безпочвени
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на безпочвен

(преносно)
  • Обвиненията срещу него се оказаха напълно безпочвени.
  • Страховете ти са безпочвени, всичко ще бъде наред.

Антоними на безпочвен

Как се пише безпочвен

Грешни изписвания: беспочвен, безпучвен
Представката е 'без-'. Въпреки че при изговор пред беззвучната съгласна 'п' 'з'-то се обеззвучава до 'с', правописът запазва морфологичния строеж на думата (без + почва).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:почва
Словообразуване от предлог/префикс 'без' + съществително 'почва' + наставка '-ен'. Вероятно калка (буквален превод) от чужд език (напр. немски 'grundlos' - без основа/почва).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • безпочвени обвинения
  • безпочвени слухове
  • безпочвен страх
безпочвен : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник