Енциклопения на българския език

неоснователен

[nɛosnoˈvatɛlɛn]

неоснователен значение:

1. (общо) Който не се опира на факти, доказателства или логика; лишен от основание.

Ударение: неоснова'телен
Част на речта: прилагателно име
Сричкоделение: не-ос-но-ва-те-лен
Род: мъжки
Мн. число: неоснователни

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на неоснователен

(общо)

Страховете ѝ се оказаха напълно неоснователни.
Обвинението беше отхвърлено като неоснователно.

Синоними на неоснователен

безпочвен, необоснован, безпричинен

Антоними на неоснователен

основателен, мотивиран, обоснован

Как се пише неоснователен

Грешни изписвания: не основателен, неуснователен, неоснувателен, неосновътелен

Пише се слято, когато представлява едно смислово цяло (прилагателно име с отрицателно значение).

Етимология

Произход:Български

Оригинална дума:основа

Произлиза от корена 'основа' с наставка '-телен' и отрицателна представка 'не-'. Означава липса на основание.

Употреба

Чести словосъчетания:

неоснователен иск
неоснователно обогатяване
неоснователен страх

Популярни търсения и запитвания за неоснователен

какво е неоснователен, неоснователен или не основателен, неоснователен или неуснователен, неоснователен или неоснувателен, неоснователен или неосновътелен, не основателен или неуснователен, не основателен или неоснувателен, не основателен или неосновътелен, неуснователен или неоснувателен, неуснователен или неосновътелен, неоснувателен или неосновътелен