нервиране
[nɛrˈvirɐnɛ]
нервиране значение:
1. (психология) Процесът на предизвикване на раздразнение, безпокойство или гняв у някого.
2. (състояние) Състояние на силна възбуда, напрежение и липса на спокойствие.
- Ударение
- нервѝране
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- нер-ви-ра-не
- Род
- среден
- Мн. число
- нервирания
Примери за използване на нервиране
(психология)
- Постоянното нервиране на служителите води до ниска продуктивност.
- Спри с това излишно нервиране.
(състояние)
- Усещаше се общо нервиране преди началото на изпита.
Синоними на нервиране
Антоними на нервиране
Как се пише нервиране
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:nervus
Отглаголно съществително от 'нервирам'. Произлиза от латинското 'nervus' (жила, нерв), навлязло през западноевропейските езици (френски: énerver).
Употреба
Чести словосъчетания:
- излишно нервиране
- постоянно нервиране