изнервяне

[izˈnɛrvjanɛ]

изнервяне значение:

1. (общо) Процесът на създаване на напрежение, раздразнение или безпокойство у някого.

2. (психология) Състояние на повишена нервна възбудимост и лабилност.

Ударение: изнѐрвяне
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: из-нер-вя-не
Род: среден
Мн. число: изнервяния

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изнервяне

(общо)

Постоянното чакане доведе до пълно изнервяне на пътниците.
Изнервянето на обстановката преди изборите е очаквано.

(психология)

Хроничното изнервяне може да доведе до здравословни проблеми.

Синоними на изнервяне

раздразнение, напрежение, безпокойство, афектиране, невротизиране

Антоними на изнервяне

успокояване, релаксация

Как се пише изнервяне

Грешни изписвания: изнерване, йзнервяне

Думата се пише с я (изнервяне), тъй като произлиза от глагола изнервям. Променливото 'я' не се прилага тук по правилото за е-двойно, но се запазва гласната от глаголната основа.

Етимология

Произход:Латински

Оригинална дума:nervus

Произлиза от корена 'нерв' (латински 'nervus' – жила, тетива, нерв), преминал през западноевропейски езици. Наставката '-яне' е типична за български отглаголни съществителни, образувани от глаголи от несвършен вид (в случая 'изнервям').

Употреба

Чести словосъчетания:

общо изнервяне
докарвам до изнервяне
изнервяне на обстановката

изнервяне