Енциклопения на българския език

незачитане

[nɛzɐˈt͡ʃitɐnɛ]

незачитане значение:

1. (общо) Липса на уважение или внимание към някого или нещо; пренебрегване на правила, закони, права или авторитети.
Ударение
незачѝтане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-за-чи-та-не
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на незачитане

(общо)
  • Демонстративното незачитане на правилника доведе до наказание.
  • Тя се оплака от пълно незачитане на мнението ѝ.

Антоними на незачитане

Как се пише незачитане

Пише се слято (незачитане), тъй като е съществително име, образувано с отрицателна частица 'не', която променя смисъла на основната дума в противоположен.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:зачитам
Образувано от отрицателната частица 'не' и отглаголното съществително 'зачитане' (от глагола 'зачитам' - уважавам, признавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пълно незачитане
  • грубо незачитане
  • незачитане на правата