Енциклопения на българския език

стил

[stil]

стил значение:

1. (изкуство/литература) Съвкупност от характерни признаци, похвати и методи, които отличават творчеството на даден автор, епоха, направление или произведение.
2. (езикознание) Разновидност на езика, използвана в конкретна сфера на общуване (напр. научен, художествен, разговорен).
3. (бит) Начин на живот, поведение или обличане, отличаващ се с вкус и изисканост.
4. (календар) Начин на летоброене (стар стил - Юлиански календар; нов стил - Григориански календар).
Ударение
стѝл
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
стил
Род
мъжки
Мн. число
стилове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стил

(изкуство/литература)
  • Сградата е построена в готически стил.
  • Писателят има уникален и разпознаваем стил.
(езикознание)
  • Документът трябва да бъде написан в официално-делови стил.
(бит)
  • Тя се облича с много стил.
  • Здравословният начин на живот е моят нов стил.
(календар)
  • Празникът се чества по нов стил на 25 декември.

Как се пише стил

Грешни изписвания: стел, стйл
Думата е едносрична и се пише с 'и'. Множественото число е стилове.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:stilus
От латинското *stilus* – острие, пръчица за писане върху восъчни плочки. По-късно значението се разширява до 'начин на писане', а след това и до 'начин на изразяване' изобщо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • архитектурен стил
  • научен стил
  • свободен стил (спорт)
  • нов стил
  • стар стил

Популярни търсения и запитвания за стил