Енциклопения на българския език

началстване

[naˈt͡ʃalstvanɛ]

началстване значение:

1. (общество) Упражняване на началническа власт; ръководене, командване.
Ударение
нача̀лстване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-чал-ства-не
Род
среден
Мн. число
началствания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на началстване

(общество)
  • Неговото началстване се запомни със строга дисциплина.
  • Годините на началстване го бяха направили твърде самоуверен.

Антоними на началстване

Как се пише началстване

В съвременния книжовен език се предпочита формата на -стване, въпреки че -ствуване се среща като архаичен вариант.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начѧло
Свързано с 'началник' и 'начало'. Суфиксът -стване маркира процеса на упражняване на дейността, присъща на корена.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дългогодишно началстване
  • период на началстване