Енциклопения на българския език

командване

[koˈmandvanɛ]

командване значение:

1. (военно дело) Действие по упражняване на власт, даване на заповеди и ръководене на войскови единици.
2. (военно дело / администрация) Съвкупността от ръководни лица (щаб), които управляват дадена структура.
Ударение
кома̀ндване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ко-манд-ва-не
Род
среден
Мн. число
командвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на командване

(военно дело)
  • Командването на полка бе поверено на новия офицер.
  • Умелото командване реши изхода на битката.
(военно дело / администрация)
  • Върховното командване взе решение за отстъпление.

Антоними на командване

Как се пише командване

Думата се пише с 'о' в първата сричка (чуждица).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:commandare
Чрез френски 'commander' или руски 'командовать', произлиза от латинското 'commandare' (поверявам, заповядвам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • върховно командване
  • оперативно командване
  • поемам командването
командване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник