слугуване
[sluˈɡuvɐnɛ]
- Ударение
- слугу̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- слу-гу-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- слугувания
Как се пише слугуване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:слуга
Отглаголно съществително от 'слугувам', произлизащо от старобългарската коренна дума 'слуга'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- политическо слугуване
- вярно слугуване