Енциклопения на българския език

началствуване

[nɐˈt͡ʃaɫstvuvɐnɛ]

началствуване значение:

1. (административен) Изпълняване на длъжността на началник; ръководене на учреждение, отдел или група хора (формата е с остарял/книжен оттенък спрямо 'началстване').
2. (преносно) Държание като началник; командване, разпореждане с другите.
Ударение
нача̀лствуване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-чал-ству-ва-не
Род
среден
Мн. число
началствувания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на началствуване

(административен)
  • По време на неговото началствуване фирмата претърпя сериозни загуби.
  • Годините на началствуване го бяха направили строг и безкомпромисен.
(преносно)
  • Неговото постоянно началствуване вкъщи дразнеше всички.

Антоними на началствуване

Как се пише началствуване

Думата се изписва с наставката -уване (от глагола началствувам). В съвременния език често се използва и дублетната форма началстване.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:начало
Произлиза от съществителното 'началство' + наставката за глаголно съществително. Коренът е свързан с 'начало' (това, което е най-отпред).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • дългогодишно началствуване
началствуване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник