Енциклопения на българския език

натъртване

[nɐˈtɤrtvɐnɛ]

натъртване значение:

1. (Медицина) Травма на меките тъкани, причинена от удар с тъп предмет, без нарушаване на целостта на кожата; контузия.
2. (Лингвистика / Реторика) Поставяне на силен логически акцент или емоционално наблягане върху определена дума или фраза при говорене.
Ударение
натъ̀ртване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-търт-ва-не
Род
среден
Мн. число
натъртвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на натъртване

(Медицина)
  • Лекарят каза, че няма счупване, а само леко натъртване на ребрата.
  • След падането получих натъртване на коляното.
(Лингвистика / Реторика)
  • Той произнесе думата „никога“ със силно натъртване.
  • В речта си ораторът направи натъртване върху икономическите проблеми.

Как се пише натъртване

Пише се с тв (без ь), тъй като произлиза от глагол с основа на твърда съгласна.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:натъртя
Отглаголно съществително от 'натъртя'. Коренът 'търт' е свързан с триене, натискане.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • натъртване на кост
  • натъртване на сричка