Енциклопения на българския език

акцентиране

[ɐkt͡sɛnˈtirɐnɛ]

акцентиране значение:

1. (лингвистика/реч) Поставяне на ударение върху определена сричка или дума.
2. (преносно) Наблягане, подчертаване на важността на определен факт, детайл или проблем.
Ударение
акцентѝране
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ак-цен-ти-ра-не
Род
среден
Мн. число
акцентирания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на акцентиране

(лингвистика/реч)
  • Правилното акцентиране е важно за разбираемостта на речта.
(преносно)
  • В доклада имаше силно акцентиране върху икономическите последици.
  • Стратегията изисква акцентиране на силните страни на продукта.

Антоними на акцентиране

Как се пише акцентиране

Коренът е акцент. Няма буква 'р' след 'ц' (акцентиране).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:accentus
Произлиза от глагола 'акцентирам', който е заемка чрез немски (akzentuieren) или френски от латински 'accentus' (припяване, тон).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • акцентиране върху
  • излишно акцентиране