Енциклопения на българския език

наблягане

[nɐˈblʲaɡɐnɛ]

наблягане значение:

1. (пряко) Упражняване на физически натиск върху нещо с тежестта на тялото или със сила.
2. (преносно) Акцентиране, обръщане на специално внимание върху определен факт, дума или аспект.
Ударение
набля̀гане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-бля-га-не
Род
среден
Мн. число
наблягания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наблягане

(пряко)
  • Вратата се отвори едва след силно наблягане с рамо.
(преносно)
  • В доклада имаше наблягане върху икономическите последици.
  • Учителят направи наблягане на правописните правила.

Антоними на наблягане

Как се пише наблягане

Грешни изписвания: наблегане, нъблягане, наблягъне
Променливо 'я' – пише се 'я', когато е под ударение и следващата сричка не съдържа 'е' или 'и'. Тук имаме 'набля̀гане'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:налегать
Славянски корен, свързан с глагола 'лягам'/'лега', с представка 'на-', означаваща натиск върху нещо.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • наблягане на детайлите
  • силно наблягане