Енциклопения на българския език

наблъскване

[nɐˈblɤskvɐnɛ]

наблъскване значение:

1. (пряко) Натъпкване на много предмети или хора в тясно пространство.
2. (транспорт/движение) Последователно удряне или сблъскване (верижна катастрофа).
3. (преносно/учение) Бързо и хаотично запаметяване на много информация (зубрене).
Ударение
наблъ̀скване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
на-блъск-ва-не
Род
среден
Мн. число
наблъсквания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наблъскване

(пряко)
  • Наблъскването на пътниците в автобуса беше непоносимо.
  • Това наблъскване на мебели прави стаята да изглежда по-малка.
(транспорт/движение)
  • Поради леда стана верижно наблъскване на пет автомобила.
(преносно/учение)
  • Наблъскването с факти преди изпита не гарантира трайни знания.

Антоними на наблъскване

Как се пише наблъскване

Пише се с ъ (от блъскам) и съдържа групата съгласни -ск-.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:блъскам
От глагола 'блъскам' (удрям, тикам) с представка 'на-', означаваща натрупване или интензивност.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • верижно наблъскване
  • наблъскване в тълпата
Фразеологизми:
  • Наблъскване като сардели
наблъскване : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник