Енциклопения на българския език

стока

[ˈstɔkɐ]

стока значение:

1. (икономика) Продукт на труда, предназначен за размяна, покупко-продажба или потребление на пазара.
2. (диалектно) Домашни животни; добитък.
3. (преносно) Човек със съмнителни морални качества (често в израза 'не е стока').
Ударение
сто'ка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
сто-ка
Род
женски
Мн. число
стоки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на стока

(икономика)
  • Магазинът получи нова стока от внос.
  • Цената на стоката се определя от търсенето и предлагането.
(диалектно)
  • Нахрани ли стоката в обора?
(преносно)
  • Този човек не е стока, пази се от него.

Антоними на стока

Как се пише стока

Грешни изписвания: стука
Думата се изписва с 'о' под ударение.

Етимология

Произход:Праславянски
Оригинална дума:*stokъ
Първоначалното значение е 'събиране', 'място на стичане' (свързано с глагола 'тека'). По-късно се развива в значение на 'имот', 'добитък' (нещо събрано) и впоследствие 'търговски артикул'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • хранителна стока
  • промишлена стока
  • дребна стока
  • едра стока
Фразеологизми:
  • не съм стока

Популярни търсения и запитвания за стока

стока : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник