Енциклопения на българския език

фрактура

[frɐkˈturɐ]

фрактура значение:

1. (медицина) Нарушаване на целостта на кост, предизвикано от механично въздействие или патологичен процес; счупване.
2. (полиграфия) Вид готически шрифт с остри, начупени очертания на буквите, използван широко в Германия до средата на XX век.
Ударение
фракту̀ра
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
фрак-ту-ра
Род
женски
Мн. число
фрактури
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на фрактура

(медицина)
  • Рентгеновата снимка показа тежка фрактура на подбедреницата.
  • При остеопороза дори леко падане може да доведе до фрактура.
(полиграфия)
  • Заглавието на старата немска книга беше изписано с фрактура.

Синоними на фрактура

Антоними на фрактура

Как се пише фрактура

Грешни изписвания: фръктура, фрактора
Думата се пише с у в последната сричка, съгласно латинския оригинал fractura.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:fractura
Произлиза от латинската дума fractura (счупване), която е дериват на глагола frangere (чупя, разбивам). В българския език навлиза като международен медицински и полиграфически термин.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • открита фрактура
  • закрита фрактура
  • компресионна фрактура
фрактура : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник