насока
[naˈsɔkɐ]
насока значение:
1. (пряко) Посока на движение или действие; направление.
2. (преносно) Указание, напътствие за начина на извършване на нещо.
3. (абстрактно) Област на развитие или изследване.
- Ударение
- насо̀ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-со-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- насоки
Примери за използване на насока
(пряко)
- Тръгнахме в насока към планината.
- Вятърът смени насоката си.
(преносно)
- Директорът даде нови насоки за работата през годината.
- Следвай стриктно дадените насоки за безопасност.
(абстрактно)
- Той работи в нова научна насока.
Синоними на насока
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:соча
Произлиза от глагола 'насоча / насочвам', който е производен на корена 'сок-' (диал. изобличител, показалец) свързан със старобългарския глагол 'сочити' (показвам, соча).
Употреба
Чести словосъчетания:
- основни насоки
- методически насоки
- правилна насока
- в тази насока