Енциклопения на българския език

ориентация

[oriɛnˈtat͡sijɐ]

ориентация значение:

1. (география/навигация) Способност или действие за определяне на местоположението спрямо посоките на света или околната среда.
2. (преносно) Насоченост на интереси, възгледи, дейност или поведение към определена цел или страна.
3. (социология/психология) Видът на сексуалното или емоционално привличане на индивида (сексуална ориентация).
Ударение
ориента̀ция
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-ри-ен-та-ци-я
Род
женски
Мн. число
ориентации
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ориентация

(география/навигация)
  • Туристите загубиха ориентация в гъстата мъгла.
  • Спортното ориентиране развива отлична ориентация.
(преносно)
  • Партията има ясна проевропейска ориентация.
  • Професионална ориентация на учениците.
(социология/психология)
  • Дискусията засегна въпросите за сексуалната ориентация.

Как се пише ориентация

Думата е чуждица и се пише с 'и' и 'е' (от корена orient).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:oriens
През френски *orientation*. Първоначално означава 'намиране на посоката на изгрева (изтока)' от латинското *oriens* (изток).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • сексуална ориентация
  • професионална ориентация
  • политическа ориентация
  • губя ориентация