посока
[poˈsɔkɐ]
посока значение:
1. (пряко) Линия на движение или разположение на нещо спрямо определена точка; накъде е насочено нещо.
2. (преносно) Начин на развитие, тенденция или насока в дейност, мислене или изкуство.
- Ударение
- посо'ка
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-со-ка
- Род
- женски
- Мн. число
- посоки
Примери за използване на посока
(пряко)
- Тръгнахме в посока към върха.
- Вятърът смени посоката си от север.
(преносно)
- Разговорът пое в неочаквана посока.
- Работим в правилна посока за решаване на проблема.
Синоними на посока
Как се пише посока
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:сочити
Произлиза от корена на глагола 'соча' (показвам). Представката 'по-' указва насоченост. Сродна със старославянската дума за следа, улика или изобличение.
Употреба
Чести словосъчетания:
- в посока на
- еднопосочно движение
- грешна посока
Фразеологизми:
- вятърът духа в друга посока