наследница
[nɐˈslɛdnit͡sɐ]
наследница значение:
1. (право) Жена, която по закон или завещание придобива правата върху имуществото на починал човек.
2. (преносно) Жена, която продължава делото, традициите или идеите на свой предшественик.
3. (общо) Дъщеря (по отношение на родителите си).
- Ударение
- наслѐдница
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- на-след-ни-ца
- Род
- женски
- Мн. число
- наследници
Примери за използване на наследница
(право)
- Тя е единствената наследница на огромното имение.
- Като пряка наследница, тя има право на запазена част от наследството.
(преносно)
- Младата цигуларка се счита за достойна наследница на своята известна учителка.
(общо)
- Семейството се сдоби с малка наследница.
Синоними на наследница
Антоними на наследница
Как се пише наследница
Пише се с д (от следа) и завършва на -ица за женски род.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:наслѣдити
Произлиза от глагола 'наследя', който е с корени в праславянското *slědъ (следа). Връзката е 'вървене по следите на някого', което прераства в получване на имота или титлата му.
Употреба
Чести словосъчетания:
- законна наследница
- единствена наследница
- пряка наследница