Енциклопения на българския език

приемница

[priˈɛmnit͡sɐ]

приемница значение:

1. (общо) Жената, която наследява длъжност, роля, традиция или имущество от някого; наследница.
2. (остаряло) Стая за приемане на гости; приемна.
3. (техника) Съд или резервоар за събиране (приемане) на течности или газове.
Ударение
приѐмница
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-ем-ни-ца
Род
женски
Мн. число
приемници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приемница

(общо)
  • Тя се оказа достойна приемница на делото на баща си.
  • Кралицата представи своята официална приемница.
(остаряло)
  • Гостите бяха настанени в голямата приемница.
(техника)
  • Водата от улуците се стичаше в каменна приемница.

Антоними на приемница

Как се пише приемница

Грешни изписвания: преемница, прйемница, приемнйца
Пише се с и в корена (променливо я) – от 'приемам'. Пише се с щ само при сегашно деятелно причастие (приемаща), тук е съществително на -ница.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:приемам
От глагола 'приемам' + наставка '-ница' (за лице от женски пол или за място/предмет).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • достойна приемница
  • законна приемница