Енциклопения на българския език

продължителка

[prodɐɫˈʒitɛlkɐ]

продължителка значение:

1. (общо) Жена, която продължава започнато от друг дело, традиция, род или дейност; наследница в идейно или професионално отношение.
Ударение
продължѝтелка
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-дъл-жи-тел-ка
Род
женски
Мн. число
продължителки
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на продължителка

(общо)
  • Тя е достойна продължителка на семейния занаят.
  • Като продължителка на идеите на своите учители, тя разви теорията още повече.

Синоними на продължителка

Антоними на продължителка

Как се пише продължителка

Думата се пише с ъ в корена (дълг) и завършва на -ка за женски род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:длъгъ
Женски род на съществителното 'продължител', образувано от глагола 'продължавам'. Коренът е свързан със старобългарското 'длъгъ' (дълъг) и наставката за деятел '-тел'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • достойна продължителка
  • ревностна продължителка