наричане

[naritʃɐnɛ]

наричане значение:

1. (общо) Даване на име или название на някого или нещо; именуване.

2. (фолклор/етнография) Обредно действие, при което се отправят благопожелания, предсказания или се назовава бъдещата съдба (орисване).

3. (книжовно) Определяне, квалифициране на някого с някакво качество или епитет.

Ударение: нарѝчане
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: на-ри-ча-не
Род: среден
Мн. число: наричания

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наричане

(общо)

Наричането на улици с имена на национални герои е стара традиция.
Церемонията по наричане на новороденото мина тържествено.

(фолклор/етнография)

Наричането на пръстените е важен момент от обичая ладуване.
Бабата направи наричане за здраве и късмет.

(книжовно)

Наричането му 'предател' беше несправедливо и обидно.
Избягвайте наричане с обидни квалификации.

Синоними на наричане

именуване, кръщаване, назоваване, орисване, благославяне, титулуване, етикетиране, квалифициране

Антоними на наричане

проклинане

Как се пише наричане

Грешни изписвания: наречане, нъричане, нарйчане, наричъне

Пише се с и в корена (от глагола от несвършен вид наричам). Глаголът от свършен вид е нарека (с 'е'), но съществителното следва формата на несвършения вид.

Етимология

Произход:Праславянски

Оригинална дума:*narikati

От *na- (на) + *rekti/*rikati (казвам, говоря). Свързано със старобългарското нарицати.

Употреба

Чести словосъчетания:

наричане на дете
обредно наричане

наричане